Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2010 22:01 - Вежен - не моа са запра, ама надали
Автор: zezo Категория: Туризъм   
Прочетен: 3941 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 01.01.2011 22:34


Петък, 10-ти септември. Моя милост е горд собственик на нова раница и нямам търпение да я изпробвам на някой баир. Мераклия за компания намерих в лицето на комшията, който като по-опитен баир будала от мен ме посъветва да проверя в местното туристическо дружество дали няма организирани групи за някъде. Проверявам и наистина има една за хижа Вежен на 25.09. и 26.09., когато (уж) имало празник на хижата. Организиран транспорт и мераклии все още нямало, щяло да се пътува със собствен транспорт. Няма проблем, записвам ни с моята кола и оставям две свободни места в случай на още мераклии. Един приятел от Варна, председател на тамошно туристическо дружество също проявява интерес, заедно с още петима.

Сряда, 22.09. Узнаваме, че празникът на хижата вече е отминал. Варналии се отказват.

Четвъртък, 23.09. От информационния център на ТД се обажда един желаещ да пътува с нас, заедно с още един. Уведомявам ги, че няма проблем, но ако са тръгнали за празника ще останат разочаровани. Не ги е грижа за това (също като нас) и се уговаряме кога и къде да се чакаме в събота.

Петък, 24.09. Спасявам едно котенце от удавяне или гладна смърт на островче в реката пред офиса.

Събота, 25.09. Седем и половина сутринта потегляме. Надявам се, че няма да има навалица по пътя от София за Варна, когато софиянци масово започват да се връщат по родните си места, защото тогава шофьорите масово изтрещяват, а аз все още се смятам за заек в тази област :). Имаме късмет - движението е сравнително ненатоварено.
Голям проблем ми е къде да оставя колата. От форумите научих за две-три места, удобни за паркиране по Заводна, като най-добрите били в края на асфалтирания път и по-нагоре между двата моста. Анатоли се обажда на хижарката, която потвърждава.
Към девет и половина вече сме по пътя покрай Заводна. Преминаваме арката на входа и започваме да търсим горепосочените места. Асфалтът започва да изчезва, а ние да се усъмняваме дали сме чели и чули правилно. По някое време насреща се задава едно ауди. Питаме човека къде да оставим колата, той ни каза, че можело и горе до хижата както той бил направил, но може да я счупим както той бил направил :). Иначе имало удобно място след 2-3 завоя.
Паркирах и потеглихме нагоре. image От няколко дни следях прогнозите и всички сочеха в събота да е облачно, ветровито и дъжд към края на деня, а в неделя дъжд през целият ден. Поради тази причина се бях натоварил със сума ти парцали, имайки в предвид едно качване до Момина поляна преди две години, когато се катерихме по тениски, а слязохме газейки сняг.
След има-няма 30 минути ни настигна един добър човек с 4х4 и ни предложи да ни качи раниците до хижата. Ние пък се съгласихме и човекът отпраши нагоре с всичкия ни багаж и спътничката си с доста къса поличка. Всичко стана толкова набързо, че аз без да мисля взех със себе си само шишето с вода, а другите - само якетата си. Така аз без ветровка, но с вода, а другите с ветровки, но без вода продължихме нагоре.
Въпреки страшните прогнози времето беше сравнително приятно, но все пак си духаше стабилно дори и там в ниското.
image

image

image Двата моста. От тук пътят се разклонява. Наляво е пътеката, която доста съкращава маршрута, надясно е автомобилният път, който обаче е подходящ само за джипове или по-високи автомобили. По-нагоре се разклонява за хижа Бенковски.

image Ето така се качих до горе. Доста тъпо от моя страна по това време на годината, но добре, че маршрутът е лек.
image От тази табела нататък започнахме с вицовете за мечки и изпражнения :)
image Няк"во КПП по средата на пътеката. Следват малко гледки от гората: image

image

image
Няма как да погледна отгоре, но явно е удрял гръм тук.

image
Билото се е загубило в облаци. Дори и при нас вятърът вече е силничък.

image
В обратна посока вододелът между Заводна и Козница е все още слънчев.

image

image

image
Тук-там се намираха мизерийки все пак.

image

image

image
Слънцето грее стабилно, но в действителност си е хладно, заради силният вятър, а ние - потни.

image
Бивш малинак на АПК-то.
image

image

image
След десет минути сме при хижата. Връх Вежен е малко вляво, целият в облаци.
  От пича с джипа, който ни взе раниците нямаше и следа. Както по-късно разбрахме те се били качили с намерение да идат до върха, но като видяли мъглата горе се отказали, оставили ни раниците и се върнали. Все пак ми беше интересно как оная мацка с късата поличка щеше да се качи дотам :)
На хижата ни посрещнаха група тетевенци от местното ТД, отдали се на кашкавал туризъм. Бяха напалили едно барбекю, а до тях беше паркирана една уазка пълна с пържоли и кюфтаци. За протокола - изплюскаха всичко до вечерта.
Ние се настанихме и решихме да се пробваме догоре по зимната пътека. Аз бях скептик в началото, гледайки какво е чудо там на върха, но все пак си беше предизвикателство. imageimage

imageАнатоли демострира танц на пилон... :)

image...но аз съм по-добър :Р
imageМного ме кефи катеренето по въже.

image
Тук е сравнително тихо. По някое време се отделих напред от останалите. Оказа се, че имам най-голям мерак да стигна догоре и си бях въобразил, че вятърът и мъглата "не моат ме запрат" (какво е "Не моа се запра" малко по-късно).
Видимоста беше има-няма 10 метра и все ми се струваше, че върха е ей там след следващото колче. Накрая подминах скалите, излязох малко под билото, а там... Леле майкоооуу. Такъв вятър ме подхвана, че завъртях кръгом (връх Вежен ме запря този път) и се върнах набързо при другите, които ме чакаха на завет по-надолу. Те пък като ме чуха, че се връщам взеха, че започнаха да слизат, та докато ги настигна бях оплезил език. image
Тук си почивам, след като тъкмо съм ги настигнал.

image Замъкнахме се до хижата и се заехме да приготвяме масата за йедене и пийене. Тетевенците вече бяха доста напред с материала, а едни софиянци се опитваха да ги  догонят. Вечерта мина с хора, ръченици, чалги и тем подобни, както и  едно особено вдъхновено чалгаджийско изпълнение от един колоритен младеж от тетевенците на някакъв местен чалга хит  "Не моа се запра". Колкото и да мразя чалгата, не мога да не призная, че човекът си направи шоуто и майтапа.

26.09, Неделя. Ставаме към девет и половина. Тетевенците са изчезнали вече, софиянци се гласят да ги последват, а ние тепърва сядаме да закусваме.
Към десет и половина вече сме готови за слизане и решаваме да поемем по пътя, вместо по пътеката. По-дълго, но пък ще имаме възможност да гледаме пейзажа вместо краката си.
image   Въпреки прогнозите, времето беше сравнително добро. Сутринта малко беше валяло, но все пак нямаше нищо общо с обещанията за проливни дъждове през целият ден. Все пак по билото картинката не изглеждаше прекрасно. image
image
image Отдолу обаче си беше приятно.

image

image

image
В момента "разочаровам" Анатоли, който снима, че това не са двата моста и има бая път дотам :)
image

image

image
След една седмица тук ще е шарено.
imageТази рекичка е все Заводна, покрай която минава пътя.

image Към 15.30 вече бяхме при колата. Слизането по пътя беше 17 километра, както разбрахме по-късно в Рибарица, където седнахме за по една кафе. След кратко спиране при баба ми и дядо ми в Тетевен за попълване запасите с ракия продължихме към Ловеч.

image

Движението в посока София беше умопомрачително, но оцеляхме някак си :) Прибрахме се към седем и половина и седнахме да пием ракия :)
Те това е.  



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
30.09.2010 20:35
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. zezo - yuliya2006
30.09.2010 23:49
Няма проблем :)
цитирай
3. gamina - хех
04.10.2010 13:39
А ние така и не се качихме до Бенковски... :( Тогава времето беше проблем, после финансите... ще пробваме пак скоро, дано Олга е още горе.

А КПП-то е бариера на затворена пътека, пак към Вежен. Била пропаднала тук-таме. Като гледам твоята снимка и мои три от там - с всяка година става все по-разбита тая бариера. Първо имаше и табелка "Пътеката е затворена"
цитирай
4. zezo - gamina
04.10.2010 18:44
Като гледам не сте останали на сухо, отчели сте един Черни връх и Лозен :)
Видях, че пътеката там е зле и както казваш, че бариерата е виждала по-добри дни нищо чудно след година-две да я няма съвсем и само нападалите клонаци да пречат да се премине. То уж нормалната пътека има на две-три места, където е тръгнала да се свлича, например под дървеното мостче, дето е на една от снимките газиш из някакви храсти и усещаш, че стъпваш по някакъв камънак, половината от който се е свлякъл надясно в дерето. Само маркировката по дърветата подсказва, че това би трябвало да е пътека. Как сте го минавали лани в тъмницата и в снега не знам :)

Мен ме е яд, че така и не стигнах тогава до върха. Като се прибрах гледах една от твоите снимки колко близо съм бил, но вятъра горе наистина беше страшен, а аз запъхтян и изпотен и щеше да е много тъпо да продължа сам. Оная събота времето до обяд е било тихо по билото и се е влошило към един часа, но вие едва ли щяхте да преминете толкова бързо от Антон до Бенковски. В неделя пък изобщо не можеше да става въпрос за минаване както сте планирали отначало.
Този уикенд пак го дават подобно, но ще се уверя със сигурност като ида в Тетевен. Всяка година ходим по това време на гости на роднини и бивши комшии по случай панаира там и ми се върти в главата да си направя една разходчица до Петрахиля, засега само като идея :)
цитирай
5. mimayordanova - Вълшебнооооооооооооооооо. Чета и ...
15.01.2011 14:16
Вълшебнооооооооооооооооо. Чета и гледам с кеф.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zezo
Категория: Туризъм
Прочетен: 141206
Постинги: 64
Коментари: 205
Гласове: 1028
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930